evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
23 nov 2017, 1:22

Риторично 

  Poesía » Filosófica
732 3 3

Автор: Генка Богданова

 

Душата ми се люшка отмаляла

между мечти и вяра отлетяла.

Ту студ сърцето ми сковава,

ту слънчева надежда го огрява.

Душата ми тревожна скита

и вечно пита, пита, пита...

Нощта не носи ми покой,

измъчих се! Но, Боже мой,

дали пък бих била щастлива,

открила мир сред скука сива?

В безличен, безпроблемен ден,

ще страда, знам,  духът ми угнетен,

открил, че във  спокойствието сиво

ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Таничка, Владислав, Марианче, че бяхте с мен и моето стихотворение. Знаете по себе си, че житейската сивота и скуката убиват човещината и творческата нагласа. Ние сме хора, чиито души жадуват за светлина,у красота, полет на духа и цветни сънища, които да ни зареждат с творческа и жизнена енергия.
  • Благодаря ви, Таничка, Марианче, Владислав! За творческите личности като нас, сивотата и скуката са неприсъщи!
  • Сигурна съм, че скуката и сивотата биха те убили!
    Затова, аз ти желая хармония!
Propuestas
: ??:??