Автор: Генка Богданова
Душата ми се люшка отмаляла
между мечти и вяра отлетяла.
Ту студ сърцето ми сковава,
ту слънчева надежда го огрява.
Душата ми тревожна скита
и вечно пита, пита, пита...
Нощта не носи ми покой,
измъчих се! Но, Боже мой,
дали пък бих била щастлива,
открила мир сред скука сива?
В безличен, безпроблемен ден, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация