Времето отнело е онова, което е дало...
Мечтите са се разпилели в погледа ти, който ме изгаря.
И тишината вече не ми говори, както преди.
Потънали са всички мечти...
Морето ги е изхвърлило мъртви на брега.
На онзи бряг, където двама с теб стоим и мълчим...
Мълчим в златна тишина и блестим в сиянието на живота.
Живот без начало и край, защото и двете са в нас...
Ти не го разбра, но погледът ти ми го показа за вечни времена.
И аз реших да служа на истината и да съм неин роб...
Вместо твой...!!!