19.08.2008 г., 22:06 ч.

Роб 

  Поезия » Философска
705 0 5

              Времето отнело е онова, което е дало...

              Мечтите са се разпилели в погледа ти, който ме изгаря.

              И тишината вече не ми говори, както преди.

              Потънали  са всички мечти...

              Морето ги е изхвърлило мъртви на брега.

              На онзи бряг, където двама с теб стоим и мълчим...

              Мълчим в златна тишина и блестим в сиянието на живота.

              Живот без начало и край, защото и двете са в нас...

              Ти не го разбра, но погледът ти ми го показа за вечни времена.

              И аз реших да служа на истината и да съм неин роб...

              Вместо твой...!!!

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??