3 jul 2008, 15:20

Робиня на съдбата 

  Poesía
506 0 0
Робиня на съдбата
В клетка затвори душата ми
и с окови здраво я върза.
С меч преряза краката ми
и молех за смъртта бърза.
Свободата ми отнемаш бавно,
морално ме ограничаваш.
Защо постъпваш толкова гадно
и сърцето ми опустошаваш?
Нима това аз заслужих
с цялото си покорство?
А в замяна получих ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??