Робиня на съдбата
В клетка затвори душата ми
и с окови здраво я върза.
С меч преряза краката ми
и молех за смъртта бърза.
Свободата ми отнемаш бавно,
морално ме ограничаваш.
Защо постъпваш толкова гадно
и сърцето ми опустошаваш?
Нима това аз заслужих
с цялото си покорство?
А в замяна получих
срещу мен само упорство.
А близка ми беше нявга
далеч в миналото време.
Преди тази цялата гавра
и преди да нося това бреме.
© Стефка Георгиева Всички права запазени