Робиня на съдбата

21 ene 2010, 22:21

Poesía » Otra

644 0 0

Обгърната от болка,
в шепите на самотата,
ТЯ покорно чакаше
да блесне някаква искра надежда
или просто пламъче нежност.
Защо, съдба, ти от нея бягаше,
а ТЯ стоеше в пустошта
и тебе чакаше?
Защо не я прегърна в ръцете си големи,
защо не я успокои
със думи топли, нежни?
Бледа, като призрак ТЯ вече изглежда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Робиня на съдбата

Искате да прочетете повече?

Propuestas