halfangel (Лилия Кашукеева)
62 66
3 ago 2014, 22:48

Роден дом 

  Poesía » Del paisaje
1375 0 7

Къдрав като захарен памук,

розов изгрев бяга по небето.

Гларус ранен, повика му чул,

вае от коприна силуети.

 

Заливът, притихнал, ме следи.

С устни красотата му изпивам.

Сливам се със сините води.

В мен се ражда морска самодива.

 

Плувам из потайни дълбини,

а духът ми рее се в безкрая.

Стъпвам върху пясъка ревнив,

по гърба му кръгове чертая.

 

Плажът ме изпраща с мак червен,

мирис на трева и на зелено.

Закачливо-нежни ветрове

тичат с разсъблечени премени.

 

Бих живяла само за това –

слънцето, вълните и небето.

Роден дом, пред теб клоня глава!

с чудеса тъгата ми помете.

 

Тръгвам по алеята с мечта

хванала ръката ми гореща.

Всичко има смисъл, щом летя,

жива съм и дишам, и усещам.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??