Роде́н творец

С мо̀лив ме закичи дядо още като младенец

и ми каза:- Слушай чадо, ти роден си за творец.

Тъй от малък съм закърмен, даже и за пакости

прането бяло на съседа, някой взе че оцвети.

И творях творби без чет щом приеха ме в школото,

на директорския кабинет някак счупи се стъклото.

Шалтера пък се изключи, когато имахме контролно,

или пък пожар по химия, ще пламне някак си неволно.

Казармата не ме подмина, както стана с много хора,

една сутрин на развода, гепили са трикольора

и пилона сам самотен, гол сред нищото стърчи,

а пък старшината бесен, бълва огън и гълчи.

-Де е нашия художник? Някой каза: -Ей го, там е!

Спешна заповед получих, да направя ново знаме.

Сетне цяла нощ се трудих и накрая съм заспал,

котаракът рунтавелко, по знамето боя разлял

и котешки си се разхождал той по цялото платно,

ха сега де, май творците се събрахме две в едно.

Само че котакът хитър, незнайно някъде се скри,

а пък моята особа с пет дни карцер се сдоби.

Уволниха ме накрая. Щом се върнах във града,

висше щях да кандидатствам, ала пък за зла беда

нямах още трудов стаж и цаних се за зидар.

редих камъни и тухли, де със вар и где без вар,

Мъкна, пъшкам и попържам пустата му зидария

в мен творецът се бунтува срещу тая сложнотия.

 „майката й“ ми излезе хиляда пъти от устата,

сякаш чу ме и за ужас взе че срути се стената.

Бригадирът кат’  дойде и веднага ме изгони,

взе мистрията, теслата и сандъчето с пирони.

Тъй творя си цял живот, к’вото  хвана се разпада,

най-накрая депутат ме избраха за награда.

Авт. Весо 15.05.2024г.