Роде́н творец
С мо̀лив ме закичи дядо още като младенец
и ми каза:- Слушай чадо, ти роден си за творец.
Тъй от малък съм закърмен, даже и за пакости
прането бяло на съседа, някой взе че оцвети.
И творях творби без чет щом приеха ме в школото,
на директорския кабинет някак счупи се стъклото.
Шалтера пък се изключи, когато имахме контролно,
или пък пожар по химия, ще пламне някак си неволно.
Казармата не ме подмина, както стана с много хора,
една сутрин на развода, гепили са трикольора
и пилона сам самотен, гол сред нищото стърчи,
а пък старшината бесен, бълва огън и гълчи.
-Де е нашия художник? Някой каза: -Ей го, там е!
Спешна заповед получих, да направя ново знаме.
Сетне цяла нощ се трудих и накрая съм заспал,
котаракът рунтавелко, по знамето боя разлял
и котешки си се разхождал той по цялото платно,
ха сега де, май творците се събрахме две в едно.
Само че котакът хитър, незнайно някъде се скри,
а пък моята особа с пет дни карцер се сдоби.
Уволниха ме накрая. Щом се върнах във града,
висше щях да кандидатствам, ала пък за зла беда
нямах още трудов стаж и цаних се за зидар.
редих камъни и тухли, де със вар и где без вар,
Мъкна, пъшкам и попържам пустата му зидария
в мен творецът се бунтува срещу тая сложнотия.
„майката й“ ми излезе хиляда пъти от устата,
сякаш чу ме и за ужас взе че срути се стената.
Бригадирът кат’ дойде и веднага ме изгони,
взе мистрията, теслата и сандъчето с пирони.
Тъй творя си цял живот, к’вото хвана се разпада,
най-накрая депутат ме избраха за награда.
Авт. Весо 15.05.2024г.
© Веселин Христов Всички права запазени