BacchanalCinderella (Йоана)
2 3
7 dic 2010, 14:26

Родилен плач на свобода 

  Poesía » Otra
543 0 2

Благовония, смоли,
безлики роби и коси,
в спирален танц вплели души.

 

Кристален напев, възвисен
от вибрации на монотон
в плавно ликуващ стон.

 

   Вятър - думи сред листа
   игриво шепнат чудеса,
   правейки се сред тъма
   на чифт пърхащи крила.

 

Едрее въздухът, питаещ –
като от цвят в сочен плод –
от всяка клетва и молба живот.

 

И ражда всяка бременна душа,
сглобен от глътки тъмна светлина,
свой пречистий миг във вечността.

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вероятно, от гледна точка на поетичен поглед, устремен към ежедневното(което не подценявам като източник на вдъхновние), но това стихотворение е като въздишка, по време на която прелитат във вътрешния взор видения на езическо сборище, където размитите възприятия са цел. А синекдохата - най-подходящо средство за изразяването им, според мен. Безумни - щом желаеш
  • С риск да се обидите - горното е някакво безумно, безмислено нещо.
Propuestas
: ??:??