27 may 2017, 14:33

Родствен зов 

  Poesía » Otra
458 6 26

Ти знаеш ли?

Аз чувам как шепти небето

във звездна нощ усамотен,

улавям мирис на жита в полето,

Добруджа докосвам и вече съм пленен.

 

Тя е в нощите ми самодива,

а в утрото е сбъдната мечта,

морето влюбено брега и милва,

присветва фар, от нея светлина.

 

Къщата ми стара, цялата от камък –

изящна и красива, скрила самота,

нощем сенките прибягват, сякаш са във замък

скрили тайните на минали лета.

 

Тук раснах в детство, заедно с мечтите

изпитах огъня на първата любов

когато бях готов, размахах си крилата

но винаги се връщам, кръвен родствен зов.

 

Май, 2017

Чифлика, Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Еси,Владо,Дочка,Пепи благодаря ви за коментарите.Желая ви хубава майска вечер.
  • Прозира си носталгията и любовта ти към родния край!
  • С безкрайна нежност докосваш се до бащината къща.Прекрасно е.
  • Всички в някакъв момент се връщаме назад. Чудесен стих, Гавраил!
  • Когато сърцето говори, думите са излишни... Поздравления за прекрасния стих!
  • Катя винаги си добре дошла на моята страница.
  • Поздравления за хубавия стих, Гавраил!
  • Велин,винаги когато имам възможност го правя.
  • Прекрасен очерк на милия роден край! И на това, към което се връщаме винаги с удоволствие и умиление! Поздрави, Гавраил!
  • Албена,разбрах че сме единомислещи и за това ти отговорих веднага.А имаш и красивото име на героиня от романа на Йордан Йовков,когото много ценя.
  • Гавраил, извинявай, натиснах погрешно. Исках да напиша, че ми е харесал стиха ти, представих си... Почувствах... И аз обичам Добруджа и морето. Поздравления!
  • Албена,благодаря!
  • Хагеса
  • Росица,благодаря за коментара.Тайнственото сигурно сме наследили от траките.
  • Тайнствено и земно. Поздрав!
  • Красотата на родния край е кодирана в нашият ген.
  • Изпитах гордост и вдъхновение Гавраил!
  • Мариане,използвал си много точно думите"магическо и съкровено".
    Благодаря за оценката.
  • Магическо и съкровено! Твърде обширно, за да бъде обхванато без силата на родствения зов! Поздрави, Гавраиле!
  • Йонка,родният ми край независимо че е сред полето е много красив със своята безкрайност.
    Виолета,този мирис е незабравим.Сякаш си там сред необозримото житно море.
  • Усетих и аз мириса на житата. Представих си всичко Прекрасен стих. Поздрави.
  • Гавраил много е хубаво. Харесах. Браво
  • Росица,може би защото идва от онзи кът на сърцето който крие носталгията.
  • Много хубаво!
  • Ивелина,винаги когато отивам сякаш намирам нещо от себе си което безвъзвратно съм загубил.
    Благодаря ти!
  • Гавраил, винаги нещо някъде ни зове...то е в кръвта ни и ни подканва....Поздрав, въздействаш!!!
Propuestas
: ??:??