Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
27 may 2017, 14:33

Родствен зов 

  Poesía » Otra
4.9 / 13
496 6 26
Ти знаеш ли?
Аз чувам как шепти небето
във звездна нощ усамотен,
улавям мирис на жита в полето,
Добруджа докосвам и вече съм пленен.
Тя е в нощите ми самодива,
а в утрото е сбъдната мечта,
морето влюбено брега и милва,
присветва фар, от нея светлина.
Къщата ми стара, цялата от камък –
изящна и красива, скрила самота,
нощем сенките прибягват, сякаш са във замък ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »