Сърцето ми попива светлина
и после тишината кротко пие,
усеща Рождеството, разпозна
мигът, след който черното се крие.
Тържественият миг на вечността,
побрала се в пределите на ясла
и чувствам в Рождеството как раста
без тинята света до край обрасла.
И всичко друго се пренареди,
и светло стана времето, безкрайно,
защото Бог дойде, и се роди,
и грее Рождеството – свята тайна.