30 ene 2008, 21:25
Рок и още нещо
Защо си толкоз близо, а всъщност толкова далеч...
Не мога аз да те забравя, дори и вече да те няма.
Ти остави траен спомен в моето сърце разбито
и седя си аз сама и дъждът ме мокри на открито,
но продължавам да рисувам скицата, която в мислите е жива,
която кара ме да продължавам да живея и отново да копнея
за залеза, облял ни в топлина, за изгрева, за рока,
за това, че на теб вече не ти пука...
Не мога аз да те забравя, дори и вече да те няма.
Ти остави траен спомен в моето сърце разбито
и седя си аз сама и дъждът ме мокри на открито,
но продължавам да рисувам скицата, която в мислите е жива,
която кара ме да продължавам да живея и отново да копнея
за залеза, облял ни в топлина, за изгрева, за рока,
за това, че на теб вече не ти пука...
© Снежи Рад Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
http://www.vbox7.com/play:fbb76640