30.01.2008 г., 21:25 ч.
Рок и още нещо
Защо си толкоз близо, а всъщност толкова далеч...
Не мога аз да те забравя, дори и вече да те няма.
Ти остави траен спомен в моето сърце разбито
и седя си аз сама и дъждът ме мокри на открито,
но продължавам да рисувам скицата, която в мислите е жива,
която кара ме да продължавам да живея и отново да копнея
за залеза, облял ни в топлина, за изгрева, за рока,
за това, че на теб вече не ти пука...
Не мога аз да те забравя, дори и вече да те няма.
Ти остави траен спомен в моето сърце разбито
и седя си аз сама и дъждът ме мокри на открито,
но продължавам да рисувам скицата, която в мислите е жива,
която кара ме да продължавам да живея и отново да копнея
за залеза, облял ни в топлина, за изгрева, за рока,
за това, че на теб вече не ти пука...
© Снежи Рад Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
http://www.vbox7.com/play:fbb76640