8 sept 2011, 21:04

Романтичен оптимизъм 

  Poesía » De humor
533 0 4

РОМАНТИЧЕН ОПТИМИЗЪМ

 

Морето ни се пени на дантели,

а кравата пак ни се отели

и като копринена червена нишка

чакам биометричната си книжка…

И аз ще замина много надалече,

за да заобичам родината си вече…

Ей, капчукът по прозореца ми чука,

ще потърся в чужбината сполука…

Яко чука се и на вратата –

някой каза, че била съдбата…

Имам чувство аз проникновено –

тука става хем зелено, хем червено,

а боичката зелена, хем червена,

виждам, става баш кафена…

Подушвам я по аромат –

не е швейцарски шоколад…

Туй не е какао с мляко;

тук мирише на зловонно како…

Чао, чао, българи–юнаци 

с наушници и със капаци,

професионална робска популация

на потомствената райска нация…

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До болка си права!Но причините се крият дълбоко в дебрите на времето...Поздрав!
  • А Вие сте срам за името на Георги Марков, чието поколение обвинявате, че е провалило живота Ви. С БАНване до БАНгладеш се стига.На такива хейтъри като Вас им казват:
    - войнстваща посредственост
    - тунеядци и дембели
    - башибозук
    По-добре се засрамете и замълчете завинаги!
  • Че България е зле - зле е. Благодарение на твоето поколение, което я опропасти. И сега моето поколение и още поне 2-3 след моето ще се мъчим да я оправяме...

    Лошото е, че стихотворението ти е обида за България, за достойните българи, за поезията... Спри да хвърляш помия в сайта по-добре.
  • Бреййй! Кога пилци пораснаше и квачке на...баше (БАНнаше)?!...
Propuestas
: ??:??