Романтичен оптимизъм
РОМАНТИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Морето ни се пени на дантели,
а кравата пак ни се отели
и като копринена червена нишка
чакам биометричната си книжка…
И аз ще замина много надалече,
за да заобичам родината си вече…
Ей, капчукът по прозореца ми чука,
ще потърся в чужбината сполука…
Яко чука се и на вратата –
някой каза, че била съдбата…
Имам чувство аз проникновено –
тука става хем зелено, хем червено,
а боичката зелена, хем червена,
виждам, става баш кафена…
Подушвам я по аромат –
не е швейцарски шоколад…
Туй не е какао с мляко;
тук мирише на зловонно како…
Чао, чао, българи–юнаци
с наушници и със капаци,
професионална робска популация
на потомствената райска нация…
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
До болка си права!Но причините се крият дълбоко в дебрите на времето...Поздрав!
-
А Вие сте срам за името на Георги Марков, чието поколение обвинявате, че е провалило живота Ви. С БАНване до БАНгладеш се стига.На такива хейтъри като Вас им казват:
- войнстваща посредственост
- тунеядци и дембели
- башибозук
По-добре се засрамете и замълчете завинаги! -
Че България е зле - зле е. Благодарение на твоето поколение, което я опропасти. И сега моето поколение и още поне 2-3 след моето ще се мъчим да я оправяме...
Лошото е, че стихотворението ти е обида за България, за достойните българи, за поезията... Спри да хвърляш помия в сайта по-добре. -
Бреййй! Кога пилци пораснаше и квачке на...баше (БАНнаше)?!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
