28 nov 2006, 0:49

Рондо 

  Poesía
715 0 3

Понякога сънят ми е тревожен
и неспокоен-сивият ми ден.
Понякога посягам аз към ножа...
и викам всички божества при мен!

Понякога душата ми трепери
от вихър на съдбовен ураган!
Понякога си мисля,че намерих
мечтата си-при нежната ти длан!

Но днес,когато в лоното на здрача
живея беден,може би отчаян
и изоставен с моите Вини...

Като божествена искра те чакам!
И само мъката е мой приятел,
и споменът-за миналите дни!

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??