Понякога сънят ми е тревожен
и неспокоен-сивият ми ден.
Понякога посягам аз към ножа...
и викам всички божества при мен!
Понякога душата ми трепери
от вихър на съдбовен ураган!
Понякога си мисля,че намерих
мечтата си-при нежната ти длан!
Но днес,когато в лоното на здрача
живея беден,може би отчаян
и изоставен с моите Вини...
Като божествена искра те чакам!
И само мъката е мой приятел,
и споменът-за миналите дни!
© Владимир Филипов Всички права запазени