Роза

Polinaaa97 (Полина)
12 5

3 may 2012, 0:33

Poesía

730 0 2

Спи и „тихичко” сънува,

представя си, че е сълза,

стекла се от розата червена,

но не... това се случваше сега!

Захвърлена в калта небрежно,

не беше вече розата червена,

няма го дъжда... да я погали нежно

и да се чувства като нова, преродена.

Увяхваше изцапана сред хората,

невидима стоеше си за тях,

и надеждата, а после вярата,

заминаха с листенце по листенце падащ цвят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.