26 nov 2019, 23:55
Ръждясъл дъжд
На улицата тъмна, там
между опустеслите дървета
и капките, ръждясъл дъжд
един самотник търси топлината
на любов родена в самота.
Копнежи гонят лъскавите мисли,
продават ти мечти без капка свян,
безлики сенки плашат враговете,
но също лъжат ни без срам.
Сърце копнее за отмора...
душата търси правдина,
а ти, самотнико, в тъмата
жадуваш за Народна свобода.
Къде си ти ,любов Народна!?
Къде е Най Великият Народ?
Нима ръждясахме от алчност,
превърнати в покорен роб!
© Ангел Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Трудно е да се признае, но наистина ръждясахме. Станахме безчувствени и алчни.
-
...“ Нима ръждясахме от алчност“...- не само...не само...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Марианка😀,Руми ,Благодаря и за любими😀,Васе 😀!Хубава вечер и до нови!