И аз ще съм приятел на бастуна,
когато ставите ме заболят...
И болките получат в мен трибуна
а и краката ми се уморят.
Какво ще стане с мен не зная,
и аз от старостта ще натежа...
Ще чакам всеки ден билет за Рая...
На старите си лаври ще лежа!
Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?! ...