С бастуна

13.10.2012 г., 19:05 ч.

Поезия

339 0 2

И аз ще съм приятел на бастуна,
когато ставите ме заболят...
И болките получат в мен трибуна
а и краката ми се уморят.

Какво ще стане с мен не зная,
и аз от старостта ще натежа...
Ще чакам всеки ден билет за Рая...
На старите си лаври ще лежа!

Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!

Навянно тя ще вземе и Духа ми?!
Тогава над какво ще мога да градя?
Ще слушям склеротичните "там-тами"
и борсата за "горе" ще следя...

А след това, пак нямам перспектива,
Ще ме прераждат ли пак, след смъртта?!
Тревата щом над гроба ме покрие,
не виждам по-нататък своя път...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hekredel (Христо Славов)

2012-10-14T17:47:10+03:00

Мисля, че това е неизбежния път по който крачи всеки от нас. Може и да не ни харесва, но нямаме избор и щем не щем трябва да го приемим!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2012-10-14T13:46:06+03:00

Еееех..., че монолог...!!!
"Не искам аз, такъв да се позная!
Но старостта и мен ще разруши...
О, няма начин мен да ме остави...
Тогава със какво да се теша?!"