С безнадеждна и тиха тъга
търси вятърът бяла утеха.
Във безмълвна и сънна трева
смъква споменът старата дреха.
Безутешни и бледи звезди
чезнат в утро, прогонило мрака.
Аз се питам, ще дойдеш ли ти.
В сливов цвят пролетта те очаква.
В ранен час смълчаният град
се събужда от зов на зората,
а пък птиците в нежния хлад
се спотайват със горест в листата.
Ще изгрее възторжен денят,
позлатил като купол небето.
Ще си тръгне самотен сънят –
конник, летящ над полето.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Todos los derechos reservados