С блажени пламъци когато застраши...
С блажени пламъци когато застраши
издъхващ Западът безбрежната савана,
когато щраусът да легне се реши
завит на две крила с юргана,
край баобабите поръсени със зной
и по шуменето на тревните дантели
с умора в стъпките на късен водопой
пристигат зебри и газели.
Отвъд преградата на тежката река,
чиито мускули тук-там едва се вдигат,
сред храсти тъпкани от слонови крака,
потрепват ноздрите на тигър.
Макар че мамят го ту шум, ту миризма,
той чувства, някак си – на нюха на предела –
как трепка фигура учудващо сама
на златогърбеста газела.
Немирни крайчета на острите рогца;
в гърба, в опашката, що бавно се подмята,
примамки парещи за хищните сърца;
гонитби бъдещи в бедрата;
клисури гибелни във черните очи;
безбройни тикове по гладката ѝ кожа –
какви художници са сетните лъчи,
които всяка твар тревожат
и над въртопите, подобно мост, пълзят,
безкрай разтягайки грацилната осанка!...
Той гледа. Гладен е за плът. Но този път
ще се задоволи със сянка.
© Тошко Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасно!
-
Благодаря за коментарите на всички! Аэлла, Светла, Сашо -- разсеяхте ми съмненията, че пак съм се представил зле. Славяна -- Мечо Пух казва, че закуската била най-важното ядене за деня... след обяда и вечерята.
-
Сякаш се прехвърлих там!
-
Ех, оживя пред мен...!Браво!
-
Великолепна образност! И още нещо!...
Всъщност, савана, савана, но в тази картина има и няколко едва доловими за невъоръжено око, но много добри еротични щтриха. -
Благодаря на коментиралите. Харесва ми когато в мненията ви има и буквички
Славяна, поетичните ти сетива са закърнели от еднообразната диета -
Хареса ми!
-
Ювелирни изразни средства! Беше истинска наслада да прочета!
Толкова оживяла красота... -
Браво!
-
Саваната оживява в стиховете ти, Тошко!
-
Приказка! Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
