Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
6.08.2008 г., 8:29 ч.

С червило и нежна измама... 

  Поезия
712 0 8

Моето сърце безнадеждно е спряло,

тихо е в стаята, отново съм сам.

С бледо лице в ледено огледало

търся две думи, написани там.

 

Спомням си пак, но боли ме от спомени...!

Всеки нов ден съм във тяхната власт.

Питам се: "Как чувства, вече прогонени,

връщат се в мен с нова сила и страст!?"

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма!?

Огледалото тъжно мълчи.

 

Слънцето вън, неусетно изгряло,

плахо наднича в непрогледна тъма.

Било е сън и това огледало,

а твоето "Обичам"- безпредметна лъжа.

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма.

Ти сама, ти сама ги изтри...

 

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??