С дъх на метал

prevol (Пламен )
10 3

21 mar 2010, 18:47

Poesía » Civil

1158 0 3

Животът в стоманена примка ни стяга,

чугунени мелници мачкат неистово,

платина и злато в мъглата ни газят,

едва си душите във зъбите стискаме.

Тъй или инак, както е тръгнало,

неусетно, естествено, без да си искаме,

устата си дъх да поемем отворили,

в мрачната нощ си душите напускаме.

Из черните улици на град "до поискване",

бледи и слепи се лутаме трескаво,

себе си търсим в тъмата с опипване,

уви, за душите си вече сме минало.

Платина и злато ни газят в мъглата,

чугунени мелници мачкат неистово,

животът в стоманена примка ни стяга,

бездушни, беззъби се кротко усмихваме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.