Спиридон беше роден през шейсетте години на Соца, беше буден, но тих като църковна мишка, умееше да разсъждава и да не вярва на туй що му кажат. Но неусетно годините минаваха и каките много го слушкаха, галеха, защото умееше с думи красиви да омайва тъмните друми. А той не искаше да вярва във Соца нито в ОФ... нито къде има ток, къде няма. Казваше си: аз съм безпартиен. Е имаше няколко арести за клевети, че правил щуротии... но всъщност не от него от други! Викан бе във Селсъвета, предупреждаван от курджията с Манлихера на рамо! И така в името на Родината даваше обяснения за невярна вина... но той оцеля!
А след като порасна, малко преди да настъпи новото време, Спиридон преди сън разсъждаваше... Името ми наистина ме пази! Ето какво означава то, Спира-значи, спира злото, а ,,Дон" е... кой не знае какво е ,,Дон". Усмихваше в тъмнината и заспиваше спокоен. Но ето че дойде Новото време, но Спиридон остана скептичен. Независим... но не от тия уж независими, но по партийна линия трябва глас ...