Есен е…
а сякаш е зима.
Вятърът свири,
песен горчива.
Защо не заслужих
да бъда щастлива?
Съдбата ли, Боже,
така отредила…
Лъжовното щастие,
него го зная.
Беше при мене,
нали ме омая.
Затова, че го дирих,
скъпо платих.
И сега лея
тъжния стих…
Есен е…
а сякаш е зима.
Боже, ще бъда ли
нявга щастлива?!
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
истинската, друг някой не заслужава твоята любов..
сърдечно те прегръщам, с обич...хубав стих.