18.10.2011 г., 12:25 ч.
С какво не заслужих да бъда щастлива
Есен е…
а сякаш е зима.
Вятърът свири,
песен горчива.
Защо не заслужих
да бъда щастлива?
Съдбата ли, Боже,
така отредила…
Лъжовното щастие,
него го зная.
Беше при мене,
нали ме омая.
Затова, че го дирих,
скъпо платих.
И сега лея
тъжния стих…
Есен е…
а сякаш е зима.
Боже, ще бъда ли
нявга щастлива?!
© Лилия Нейкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ще бъдеш, ще бъдеш!...
-
Истинската цена на щастието се узнава едва когато то вече е изчезнало.
И нека помним една мисъл на Оскар Уайлд : "Когато сме щастливи, ние винаги сме добри. Но когато сме добри, не всякога сме щастливи". -
Чудесен е стиха ти, мила!
А за щастието- спри да го дириш,
и то ще дойде при теб!
Защото го заслужаваш! -
Красота...
-
Господ е ням... Той мълчи от Небето... потърси си плам - нейде скрит във сърцето... щом пожар разгориш - и от щастие ще засветиш...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
истинската, друг някой не заслужава твоята любов..
сърдечно те прегръщам, с обич...хубав стих.