С кръв заплаща се летенето
Животът празен е, пълен само с бремето,
без летене, писано във епилог.
С кръв заплаща се летенето,
като в тъжен, трагедиен монолог.
С две ръце, към Бога устремени,
се моля аз да литна от прахта.
С две ръце, мечтите прогорени,
те моля аз - прости ми глупостта.
Без прошката бленувана,
като ранена птица съм -
с две крила порязани, пронизана ...