С кръв заплаща се летенето
Животът празен е, пълен само с бремето,
без летене, писано във епилог.
С кръв заплаща се летенето,
като в тъжен, трагедиен монолог.
С две ръце, към Бога устремени,
се моля аз да литна от прахта.
С две ръце, мечтите прогорени,
те моля аз - прости ми глупостта.
Без прошката бленувана,
като ранена птица съм -
с две крила порязани, пронизана
от горестен, фатален гръм.
Разбрах, че скъпо е летенето
и наяве, и насън.
Не отшумява болка с времето,
като камбанен звън.
Ако нямаш пари за летене
и окован си в дълбокия ров.
То пак повярвай ти в мене!
Чуй ми, моля те, тежкия зов!
Подай си тогава ръката,
не на други - подай я на мен.
Зарад теб да платя с кръв цената
и двама да литнем във новия ден!
© Тодор Славов Всички права запазени
Поздравления за добрата творба!