29 ago 2009, 21:59

С любовта ми на късната есен 

  Poesía » Otra
576 0 9

Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат 
тихи сълзи, а очите болят. 
Ще изтрие със тях следите си мракът,
да не спъне на взора ти светлия ден.

Зная, моето утро  ще те дочака,
да се втурне пак щуро след теб.
А по слънцето пак ще намеря,
лъч пулсиращ за мойто лице
и денят ми от свидния спомен,
ще чертае пътечки за теб.
И тогава ще свири пак вятъра
с нежна обич - милувчена песен.
Ще помита следите на болката
с любовта ми на късната есен...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??