29.08.2009 г., 21:59 ч.

С любовта ми на късната есен 

  Поезия » Друга
578 0 9

Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат 
тихи сълзи, а очите болят. 
Ще изтрие със тях следите си мракът,
да не спъне на взора ти светлия ден.

Зная, моето утро  ще те дочака,
да се втурне пак щуро след теб.
А по слънцето пак ще намеря,
лъч пулсиращ за мойто лице
и денят ми от свидния спомен,
ще чертае пътечки за теб.
И тогава ще свири пак вятъра
с нежна обич - милувчена песен.
Ще помита следите на болката
с любовта ми на късната есен...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??