25 jul 2007, 12:02

С надежда 

  Poesía
964 0 3
 

Виж светлината бяла в небосвода,

лъчи надежда от умираща звезда,

а ние с теб стоиме под дъждеца,

струящ от нейната душа.

И мислим си за нашата любов гореща,

нима не е тя същата звезда,

която храним с чувства и вълшебства

и вярваме, че вечна ще е тя.

Но знаем нищо вечно няма,

така ще е и с нашата любов,

но знаеш ли, за мен ще е награда,

когато спомниш си за мъж любим,

все аз пред теб да се явявам

с образ мил и неповторим!

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??