25 nov 2020, 11:53  

С надежда за края 

  Poesía » Otra
356 3 12

Студени са крайниците. 

Трепери и тялото. 

Изчезват ми празниците, 

изчезва и бялото. 

 

Остана утехата -

Животът е кратък. 

Щом свършиш пътеката

си вече оттатък. 

 

Кога ще е? Идвай

при мен край, не чакай. 

С земята се свиква, 

със болката... Никога... 

 

25.11.2020.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??