25.11.2020 г., 11:53 ч.  

С надежда за края 

  Поезия » Друга
357 3 12

Студени са крайниците. 

Трепери и тялото. 

Изчезват ми празниците, 

изчезва и бялото. 

 

Остана утехата -

Животът е кратък. 

Щом свършиш пътеката

си вече оттатък. 

 

Кога ще е? Идвай

при мен край, не чакай. 

С земята се свиква, 

със болката... Никога... 

 

25.11.2020.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??