Cona (Цонка Людмилова)
34 30
26 ago 2007, 14:37

С О Н Е Т 

  Poesía
687 0 7
 

Не може пролетта да ни спаси

от  лятото на гладни пеперуди,

от есента на нашите заблуди,

от зимата с окапали коси.


Не може да ни върне наготово

забравените думи и цветята,

с които да разбием тишината

и мишия си цвят да украсим.


Тъга безмълвна, вяра необятна,

на първата любов зеленината златна

не може пролетта да разбере.


Тя може само да ни подари небе

със цвят на пойни птици,

с дъх на влюбено море.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??