Как да те обичам с останки от сърце?...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен
отпиваш сълзите ми, рисуваш любов,
събираш останките в едно, прегърнал мечтите ми
от среднощния вятър!...
Като малка следа, притихнал във милите ми,
очакваш деня на моето ново пробуждане...
Вървя, назнайно накъде...
но се чувствам някак различна... ...