Стоя сама и чакам мракът да приюти душата ми.
Да потъна в тишината на нощта, за да открия съня.
И в него да намеря теб. Огрян от ярка светлина.
Да ме поемеш в прегръдките си и да ме дариш с топлината си.
Да хванеш ръката ми и никога да не я пуснеш.
Да ме почувстваш близо до сърцето си и да ми позволиш да остана
завинаги в него.
Да ме дариш с любовта си и никога да не се събудя от този приказен сън.
Но ето пак на сутринта слънцето изгрява и аз отварям очи.
Търся те с поглед, но виждам само една стая.
Една празна и студена стая.
Мразовитият и свеж полъх на утрото ми напомнят съня. ...