Сама

17 oct 2006, 18:07

Poesía

901 0 2

Мислиш ли, че някога ще успея да те забравя,

след като обърна всичко в мен?

Разбърка без жал моя малък свят,

остави ме да умирам ден след ден.

Сълзи горещи по бузите се стичат

и крещя името ти в тишината.

В локви с кал сърцето ми се влачи -

за него остана само тъмнината...

Искам само теб и нищо друго;

гласа ти да чуя аз копнея,

дори и ще прося любовта ти,

но тя ми трябва, за да живея…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.