inakrein (Илияна Каракочева)
253 2289
27 sept 2014, 12:25

Сама жена на плажа 

  Poesía » Otra
1180 2 11

Сама жена на плажа


Като старо любовно писмо

къса облаци

и ги хвърля на вятъра. 

Пие лято на парещи глътки,

а златистият пясък

е нейното празно легло.

Тя не диша вълни, нито яхтите, спящи на кея,

по сърцето ú удря  старо самотно весло

и разбива 

всички ръждясали спомени,

но остава в душата

едно тъмно петно.

И когато си тръгнат мъжете, децата и чайките,

Господ свива криле и изпраща безмилостен дъжд,

а жената стои на брега  и удавя в морето си тайните,

всяка  с името на обичан предател мъж.

И морето - черно, сърдито и гневно,

хвърля нейните болки

мъртви до нощния бряг.

А на утрото

тишината

 е толкова

тайни погребала,

че спасителят бавно

вдига черния флаг.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??