inakrein (Илияна Каракочева)
259 2294
27.09.2014 г., 12:25 ч.

Сама жена на плажа 

  Поезия » Друга
1199 2 11

Сама жена на плажа


Като старо любовно писмо

къса облаци

и ги хвърля на вятъра. 

Пие лято на парещи глътки,

а златистият пясък

е нейното празно легло.

Тя не диша вълни, нито яхтите, спящи на кея,

по сърцето ú удря  старо самотно весло

и разбива 

всички ръждясали спомени,

но остава в душата

едно тъмно петно.

И когато си тръгнат мъжете, децата и чайките,

Господ свива криле и изпраща безмилостен дъжд,

а жената стои на брега  и удавя в морето си тайните,

всяка  с името на обичан предател мъж.

И морето - черно, сърдито и гневно,

хвърля нейните болки

мъртви до нощния бряг.

А на утрото

тишината

 е толкова

тайни погребала,

че спасителят бавно

вдига черния флаг.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??