Тъжна и сама тя плаче в нощта,
мракът я обгръща
и тъмнината я прегръща.
Луната е нейният слушател,
неин верен приятел.
Тихо шепне на звездите и
сълзи се стичат от очите.
Студ сковава сърцето,
мъгла се спуска над небето.
Тихо притаила своята душа
в черното було на нощта,
мрази и обича, и отново
любовта отрича!
© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados