21.08.2008 г., 19:39 ч.

Сама в нощта 

  Поезия » Любовна
794 0 1

 

Тъжна и сама тя плаче в нощта,        

мракът я обгръща

и тъмнината я прегръща.

Луната е нейният слушател,

неин верен приятел.

                               

Тихо шепне на звездите и

 сълзи се стичат от очите.

 Студ сковава сърцето,

 мъгла се спуска над небето.

 

 

Тихо притаила своята душа

в черното було на нощта,

мрази и обича, и отново

любовта отрича!

© Дияна Дамянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??