Отново останах сама. Ужасно сама!
Нощта е черна, страшна и враждебна.
Как се нуждая от утеха сега,
но няма на чие рамо да се облегна!
С тъжна музика убивам тишината,
но не мога да прогоня самотата.
Тя ме плаши и потиска.
Да забравя всичко ми се иска!
Да забравя думата „любов”,
да нямам нужди и мечти,
да свикна с този свят суров...
И да спрат да текат тези сълзи... ...