Беше измислица
с кънтящо в ушите ми - имам те.
Кратък блясък.
Искрица от нищото -
пареща, болна, безименна.
Бях те изгубил
в мрачните сенки на зимите -
шепа пясък,
през пръстите груби,
изтекъл в страстта на годините.
© Найден Найденов Всички права запазени