Аз не искам сладникави спомени
И сладка реалност не ща
Аз възкръсвам от сълзите отронени
Аз роден съм със мрачна душа.
Аз съм птица която възкръсва
От пепел, от огън и жар
Аз съм нишка която прекъсва
Аз съм буря и вечен пожар.
Аз съм вестител на лошото време
Аз нося само тъга
Аз съм съдбовното бреме
Тежък характер, гневна снага.
Аз съм онзи който не пада
който никога няма да спре
Аз съм онзи който не страда
Аз съм камък във бурно море.
Аз съм железният трегер на времето
Аз съм в основата на всички неща
Но понякога, понякога само
Имам нужда от нежна ръка.
Понякога, когато е тъмно
И не виждат смъртните
как великанът, жалък, пълзи
Имам нужда, но само понякога
Да отроня тъжни сълзи.
Имам нужда, но само понякога
Да не бъда вечно отричан
Имам нужда, но само понякога
Да обичам и да бъда обичан.
© Живко Димитров Todos los derechos reservados