ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
25 144
8.12.2021 г., 8:51 ч.

Само понякога 

  Поезия » Философска
878 2 4

Аз не искам сладникави спомени

И сладка реалност не ща

Аз възкръсвам от сълзите отронени

Аз роден съм със мрачна  душа. 

 

Аз съм птица която възкръсва

От пепел, от огън и жар

Аз съм нишка която прекъсва 

Аз съм буря и вечен пожар. 

 

Аз съм вестител на лошото време

Аз нося само тъга

Аз съм съдбовното бреме

Тежък характер, гневна снага. 

 

Аз съм онзи който не пада

който никога няма да спре

Аз съм онзи който не страда

Аз съм камък във бурно море. 

 

Аз съм железният трегер на времето

Аз съм в основата на всички неща

Но понякога, понякога само

Имам нужда от нежна ръка. 

 

Понякога, когато е тъмно

И не виждат смъртните

как великанът, жалък, пълзи

Имам нужда, но само понякога

Да отроня тъжни сълзи. 

 

Имам нужда, но само понякога

Да не бъда вечно отричан

Имам нужда, но само понякога 

Да обичам и да бъда обичан. 

© Живко Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя, Миночка, благодаря!
  • Хубаво. И аз получих наскоро подобно прозрение 🙂

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/69c1a146
  • Хей, ЕйКей 😉 здравей! Има моменти когато всички хора се чувстват така. Всички имаме право да сме слаби, но често в очите на близките ни, на хора които разчитат на нас, сме (и според тях трябва да бъдем), твърди, несломими, опора на която всеки има нужда да се опре. Има хора които създават впечатление, че са мрачни, чапати, със тежък характер. А всъщност вътре в себе си всеки носи една ранима душа. Може би не визирам точно или само себе си, още по-малко съм "велик". Все пак това е само художествено произведение. Не знам защо, но докато го пишех пред очите ми беше образа на Граф Дракула. Приликата с мен е случайна, както се казва. 🙂. Благодаряти че оцени.
  • И най-силният и най-смелият, имат нужда от любов и от топло рамо, върху, което, да отронят сълза! Хареса ми!
Предложения
: ??:??