11 may 2016, 11:53

Само тук 

  Poesía » Otra
408 0 4

И спирам се на този кръстопът,

където търся някаква надежда.

Къде да тръгна аз и този път,

къде ли щастието ме отвежда?

 

Реших отново: тръгвам пак напред.

Напред е тя- мечтаната надежда.

И тук са вече дните ми поред

живота днес, в които ми се свежда.

 

С надеждата си тръгвам днеска пак,

че утре той- живота, ще ме радва...

Че пак ще бъда с времето във крак

и ще изхвърля тежката си брадва.

 

И вместо нея, аз ще нося чук,

за да сковавам падналите тарби.

И не къде да е, а само тук

ще лъснат непознатите ми дарби.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??